Не, това не е реклама на някакво бъдещо и неизвестно предизвикателство :). Матовият черен Ламбда куб наистина съществува и работи, въплъщавайки в себе си вълшебствата на новите технологии. Ако задържите вниманието си на тази страница още малко време, ще разберете откъде идва и накъде отива, историята на неговото създаване.* А, искате ли да останете повече :)? Нека разберем какво бъдеще го очаква...
И така... пригответе си няколко запотени бутилки свежа бира, защото започваме със:
Start from the scratch.
Тази стара кутия изяде много бой. При това в съвсем буквален смисъл. Едва ли е очаквала и в най-смелите си мечти, че вместо да попадне в някой пункт за изкупуване на вторични суровини или просто на сметището, ще бъде подложена на такова последователно и упорито разглобяване. Но тя си заслужи достойно отделеното й време и внимание. Както виждате, крайният резултат в лицето на задния панел и основата за дънната платка, изглежда обещаващо. Тук някъде беше единственото място, в което миналото и бъдещето се срещат. След това се получи нещо, колкото ново, толкова и неочаквано. Дори и за мен :).
Заден панел и основа за дънната платка.
Задният панел и основата за дънната платка са в отлично състояние след разглобяването. Монтажните скоби на основата са налице и очакват нещо да се закрепи към тях. Има възможност да се монтира всяка една дънна платка с full atx форм фактор, както и на по-малки като размери варианти. Това дава голяма гъвкавост на бъдещия Ламбда куб, като възможности и предпочитания за избор на платформа, на която да бъде базиран.
Едно малко и неочаквано разглобяване.
Aко някъде по-нагоре старата кутия е имала надежди, че съм свършил с нея веднъж завинаги, то тя определено е била в грешка. Задната ламарина вече е разделена от основата. Свалена е рамката за atx панела на дънната платка, обхващаща също така задните планки на pci-e и pci разширителните контролери. Гледайки железата върху чудесно изцикления паркет, някъде в мен се прокрадна мисълта, че тези неща въобще нямат прилики с куб. Особено с магически такъв. Е, какво толкова, отворих си следващата бира и продължих нататък :).
В опит да открия правилните размери.
От полученото вдъхновение бързо се ориентирах, че бъдещата кутия трябва да бъде куб с размер на ръбовете 320мм и общ обем от 0.032768 кубични метра. За тази цел задната ламарина трябваше да се раздели с част от себе си. Веднага в действие влезе едно малко, но за сметка на това злобно флексче. Излишната част се вижда добре на снимката. Може да я погледнете още веднъж, защото повече няма да я забележите в настоящото изложение.
Съвършенството се крие в дребните неща.
След срязването трябваше да се заема енергично с поразената страна на задната ламарина. Целта ми бе да няма никакви остри ръбове или неравности. Бяха оформени заоблянията в ъглите, както и праговете. В крайния резултат има симетрия, при която не личи в коя част са правени преработките. По този начин се осигурява безпроблемно и безболезнено бъдещо монтиране на задния панел. А сега, след като си поиграхме достатъчно отзад, може би е време да се преместим за малко отпред :)?
Първа среща с 12" TFT Touch Monitor.
Всъщност, не беше точно първа среща, ами си беше направо първо докосване. Като за среща с непознат, имах съвсем малко информация за този черен сладур - TFT Touch Monitor, Black New Boxed!, 800x600 @60Hz, 0.264x0.297, 450:1, 10ms. Неизвестността винаги ме е привличала... А този 12" чувствителен на докосване екран определено обещаваше нещо вълнуващо. При това вече с демонтиран преден панел - бързо напреднахме в отношенията. Виждат се данновият кабел, захранването на матрицата, като и бутоните за управление на менюто на монитора. Бутоните ми напомниха нещо, за което се бях замислял и преди, но оставих това на заден план. Реших да спра да се наслаждавам на дисплея и отново да сменя позицията :).
И нека да бъде алуминий.
Алуминият е химичен елемент, който се намира в III-А- група и в трети период в периодичната система на Менделеев. Поставен е под пореден номер 13 и има... ох, звънецът май удари толкова отдавна :D. Алуминият е много подходящ метал за изработка на магически Ламбда кубове. Това се дължи на неговите основни качества. Алуминият се характеризира с относително ниско тегло, дава възможност за лесно щамповане, устойчив е на корозия и притежава висока топлопроводимост. Последното е доста съществен фактор при изработката на HTPC кутии. Търсенето на ниски нива на шум, съчетано с възможностите за по-добро топлоотделяне, правят този метал доста желан. Подбрах алуминиеви плочи с дебелина 3мм. На снимката се вижда контурът на един от бъдещите задни панели на бъдещия куб. И понеже нещата взеха да стават много бъдещи, да видим как ще се комбинира с вече познат детайл.
2 в 1 - неочаквано добра комбинация.
Намирах се на пореден етап от подготовката на задния панел за куба. Многократното и прецизно съпоставяне на чарковете подпомага значително точната изработка на кутията. Не разполагах с чак толкова много алуминиеви плочи, за да си позволявам волни или неволни грешки. Очертаният контур за задния панел зад дънната платка е точен. Горе вдясно ще бъде изработен отвор за 92мм вентилатор. Очаква се той да изкарва извън кутията нагрятия въздух. Дано да го прави добре. В това да е топличко няма нищо лошо, но все още говорим за HTPC кутия :).
Пробен преден панел за 12" TFT Touch Monitor.
Когато става дума за прецизност, тя с особена сила важи за изработката на предния панел на кутията. В крайна сметка това е нещото, което винаги ще ви е пред очите - и в буквален, и в преносен смисъл. За да постигна максимално добър резултат, реших вместо директна обработка на една от алуминиевите плочи, да направя първоначално пробен преден панел от дърволит. Правоъгълният и кръглите отвори са изрязани със* съответно създадена програма на цифрова CNC фреза. В съчетание с външните размери на панела - 320х320мм, той представлява точно копие на желания резултат. 12" TFT Touch мониторът е монтиран с винтове за пробния панел, като по този начин с него на по-късен етап може да се правят проби директно в куба.
Подготовка на шейната за дънната платка.
На снимката се вижда вече сглобената заготовка за шейната на дънната платка. Преработеният заден панел е монтиран към металната основа. За последен път направих проверка на всички размери и съответствия, преди да премина към подготовка за закрепване на алуминиевите плочи. Шейната трябва да бъде изработена максимално прецизно, за да дава възможност за пързаляне с лекота и без луфтове.
След като съм приключил с нея, време е да се ориентирам към изработката на екстериора на кутията.
Моите верни помощници - първа част.
Мисля, че е време за една цигара. А вие? Ако не пушите, просто може да си отворите още една бира :). Това е един скромен дремел на Skill - незаменим инструмент в хода на цялата ми работа по кутията. Използвах го при изрязване на отворите в задните панели, както и за най-разнообразни довършителни работи. Благодарение на него магическият куб е това, което изглежда сега. Е, не точно сега, но след малко. И понеже дремелът не бива да бъде оставен самотен, ще повикаме на помощ едно от неговите другарчета.
Моите верни помощници - втора част.
За това вече ви споменах - малкото злобно флексче на Black & Decker. Всички се плашат от него, даже и съседите. Те може и да не са виждали моя проект, но със сигурност са чували за него :D. Алуминиевите панели и детайлите от шейната биха избягали през балкона, ако можеха да го направят. Флексът влезе в употреба за ефективно рязане на по-дългите прави и отвора за монитора. А сега е време да се връщам на работа. Има да се прави цял куб, не половин :).
Внимание, нитове на хоризонта.
Изрязаният алуминиев заден панел беше закрепен за задната страна на шейната с помощта на 13 нита. Това е едно много харизматично число, което по мое скромно мнение предвещаваше чудесното развитие на проекта. Странно защо хората не го харесват, при мен даде отлични резултати. Закрепването чрез занитване става бързо, стабилно и здраво. То гарантира висока якост на конструкцията, предпазва от вибрации, усукване и дава цялостна стабилност на изработката. На по-късен етап ще бъдат взети мерки главите на нитовете да бъдат направени "скрити". По този начин, от външна гледна точка, ще се получи една гладка и монолитна конструкция.
И още един отвор в панела.
Понякога се чудя, как не свършиха тези отвори. Изглежда и в моя случай важи известната максима, че винаги има място за още един. Тук съм направил подготовката за изрязване на кръгла дупка за изкарващия въздух вентилатор. Към него трябва да се предвидят и стандартните 4 монтажни отвора на винтовете за закрепването му. Интересното в случая е, че оставих изрязването да се прави директно върху сглобения вече детайл. Предварително съм прорязал единствено долния ръб на вътрешния заден панел, който се пада точно под вентилатора, за да осигуря нужната монтажна височина. А долу и в ляво се вижда занитена допълнителна укрепваща планка, която осигурява стабилност на шейната.
Време за метаморфози - BodyAlu кит.
Тази не особено впечатляваща кофичка, която беше пълна с алуминиев BodyAlu кит, изигра основна роля в създаването на куба. На въпросния кит беше поставена нелеката задача да поеме отговорността за скриването и коригирането на дефектите по външните панели. Това включваше всички неравности по тях, всички нитове, ненужни отвори, прорези, а също така всички следи от операциите по обработка и последващо сглобяване. Сега остава да проверим заедно дали съм получил желаните резултати :).
Обработка на задния панел на шейната.
Отворът за изкарващия въздух вентилатор, заедно с монтажните отвори, вече са подготвени. Вътрешните ръбове на прореза в панела зад дъното са обработени - ъглите са изгладени до плавна дъга. Цялата площ на задния панел на шейната е обработена с алуминиев кит. Използвал съм такова количество, че като резултат дебелината да бъде напълно достатъчна за последваща обработка. По този начин след необходимото шлайфане за изравняване, трябва да се получи гладка повърхност. Вижда се, че по ръбовете на панела има излишъци от алуминиев кит, които също ще бъдат отстранени.
Край на част първа. To be continued...
Няма коментари:
Публикуване на коментар