/\ HTPC Case част 3

Рационализация на DVD устройството - отвътре.



За да мога да изведа бутона за отваряне и затваряне на тавата на DVD устройството от задната страна на кутията, директно запоих два проводника към изводите на оригиналния бутон. След това единствено трябваше да намеря подходящ отвор в корпуса на DVD-то, така че да ги изведа извън него, без да пречат на нормалното му сглобяване.


Рационализация на DVD устройството - отвън.



Ето по този начин изглежда сглобеният краен резултат. Оригиналният външен вид е запазен изцяло. Куплунгът ще бъде включен към един от бутоните за управление на палтката, която е закрепена към задния панел на кутията. Освен това куплунгът дава възможност без никакви проблеми да се демонтира и изважда DVD устройството от кутията.


А къде живеят данните?



Данните се разполагат комфортно в един бърз и тих 500GB твърд диск на Western Digital, в комбинация с модерно и тихо DVD записващо устройство на Asus. За оптималната работа на твърдия диск се грижи син монтажен комплект на Noiseblocker. Той позволява монтирането на до две устройства, като при това между тях остава достатъчно разстояние за осигуряване на въздушен поток, с цел ефективното им охлаждане. За закрепване към дъното на кутията съм използвал четири Г-образни алуминиеви планки. Пробил съм достатъчен брой монтажни отвори за поставяне на устройствата в различни положения.


Тестване на закрепването за устройствата.



Използвах един древен и неработещ твърд диск на Quantum при окончателното напасване на планките към монтажния комплект на Noiseblocker. На снимката се виждат гумените антивибрационни втулки, които допълнително осигуряват тиха и безпроблемна работа на така или иначе тихия твърд диск. При поставянето на само един твърд диск, разстоянието между него и DVD устройството е повече от достатъчно за осигуряване на максимален въздушен поток между тях. Струва ми се, че е време да демонтирам Quantum-а и да изпуша поредната една цигара :).


Моите верни помощници - трета част.



Цялото кралско войнство, строено за един малък парад. С някои от тях вече сте се срещали в настоящото изложение, други се появяват за първи път. От горния десен ъгъл, обратно на часовниковата стрелка - малко флексче, малка шлайф машинка, Чукът, клещи х2, нитачка за поп-нитове, ножица за ламарина, шублер. За всеки от тези инструменти може да се разкаже поне по една интересна история. С ваше позволение предлагам да оставим това за други времена. В едно се убедих със сигурност - добрият майстор работи с качествени и подходящо подбрани инструменти.


Изненадите никога не свършват.



При пробните сглобявания на HTPC-то в кутията се оказа, че кабелите на захранващия блок излизат от корпуса му в особено неподходяща посока. Правилото "три пъти мери и не бързай да режеш" си има потвърждаващите изключения, които не подминаха и мен. Твърдият диск и DVD устройството имаха неприятна челна среща с кабелите, която никак не ме направи щастлив. И тъй като в живота най-краткото разстояние между две точки никога не е правата линия, се заех да намеря обиколен маршрут. По класическата технология с помощта на бормашината направих кръг от отвори, след което в дейстие влезе дремела. Кабелите бяха преместени на 90 градуса в отвор на съседната страна на корпуса, с което щастието се завърна :).


Настъпи моментът за няколко снимки от тестовите сглобявания. Тъй като при тях няма действия, които са свързани с изработката на кутията, ще ви оставя да им се наслаждавате, препоръчително в компанията на още една студена бира:









Продължаваме с няколко снимки след боядисването на кутията.То беше направено от професионалисти, които го прилагат основно върху камиони. За мен това беше отличен атестат, че ще се справят на нужното ниво с моя черен магически куб. Преди боядисването подготвиха кутията със специална основа за алуминий. Боята е авто емайл лак, черен, матов:





Дребните неща, които остават.



Независимо от прецизното планиране на изработката, винаги остават по няколко дребни детайла, които се появяват в последния момент. Между основата на захранващия блок, на която се намира решетката на 120мм вентилатора и основата на кутията останаха няколко милиметра разстояние. За да осигуря засмукване на въздух отвън, същевременно намалявайки шума и вибрациите, трябваше да изработя еквивалент на къс въздуховод. За целта изрязах пръстени от самозалепваща пореста гума, която се използва за облицовка на истински дълги въздуховоди :). Желаният резултат се получи след поставянето на два пръстена, един върху друг.


Енергията за едно докосване.



Въпреки моето желание да науча 12" TFT Touch дисплея да работи без захранване, с което да открия еквивалент на вечния двигател, едно несъмнено скромно постижение, се наложи да преработя захранващия кабел. Скъсих го до нужната дължина и добавих един молекс куплунг с пера за +12В напрежение. Запазих филтъра против смущения, макар и при тази дължина на кабела той да не е необходим. Това е последният детайл от HTPC кутията, с което може да се каже, че проектът е практически завършен като изработка.


/\HTPC with 12" touch monitor:









Спецификация на "?" HTPC with 12" touch monitor:
Памет: OCZ EL DDR PC-4000 1024MB Gold Edition Dual Channel (2GB) *EOL
http://www.ocztechnology.com/products/memory/ocz_el_ddr_pc_4000_1024mb_gold_edition_dual_channel-2gb-eol

Дънна платка: EPoX 9NPA+ ULTRA
http://www.epox.com/usa/product.asp?id=EP-9NPAplusULTRA

Видео карта: SAPPHIRE RADEON X800 GTO
http://www.sapphiretech.com/en/products/graphics_landing.php?gpid=119

Твърд диск: Western Digital WD5000AAKS 500GB
http://www.wdc.com/en/products/products.asp?DriveID=301

DVD устройство: Asus DRW-2014L1T
http://www.asus.com/products.aspx?l1=6&l2=35&l3=0&l4=0&model=1750&modelmenu=2

Захранващ блок: Chieftec CFT-560-A12S
http://www.chieftec.com/super-power.html

Процесор: AMD OPTERON 175
http://www.amd.com/us-en/Processors/ProductInformation/0,,30_118_8796_9240,00.html

Охладител на процесор: Scythe Katana Cu
http://www.scythe-usa.com/product/cpu/009/scktncu1000_detail.html

Вентилатори на куба: Arctic Cooling AF9225L, 2 броя
http://www.arctic-cooling.com/catalog/product_info.php?cPath=3_47_66&mID=112&language=en

WiFi: ASUS WL138G
http://www.asus.com/products.aspx?l1=12&l2=42&l3=0&model=50&modelmenu=1

TV tuner: ASUS TV/FM 7134
http://www.ciao.co.uk/ASUS_TV_FM_Card_7134__5777282

HDD mounting kit: Noiseblocker NB-X-Swing HDD silencer
http://www.xsreviews.co.uk/reviews/other-products/noiseblocker-nb-x-swing-hdd-silencer/


Приказка без край.
Мислех за финал да напиша нещо грандиозно и величествено за "?" HTPC with 12" touch monitor. Няма да го направя. Ще се радвам, ако моят скромен проект ви е харесал :).
Искам да благодаря на жена ми Петя за търпението и разбирането, през всичкото това немалко време, докато се занимавах с този проект. И на малката ни дъщеричка Ния, в чиито блеснали очи напира бъдещето. Тя ще се радва изключително много на черния магически куб. Ще слуша приказки за невероятни приключения, ще гледа любимите си вълшебни герои от филмчета, ще се забавлява. Това е напълно достатъчно.
Да не забравя и приятелите - благодаря за подкрепата.
Беше ми приятно да споделя с всички вас реализацията на тази идея :). Усмихвайте се повечe :).

И малко практическа магия в едно клипче:

/\ HTPC Case част 2

Да шлайфам или да не шлайфам?




Тук се виждат резултатите от началното, но за сметка на това доста продължително шлайфане. Постигането на подобен резултат е изключително трудоемко, ако не е на разположение подходящият инструмент. Тъй като понякога съм късметлия, в нужните моменти под ръка ми беше малка шлайф машинka на Black & Decker. Тя е, колкото ефективна, толкова и шумна. Съвсем спокойно може да се каже, че живущите в блока отсреща са оказвали неволна морална поддръжка на това начинание :D. Във времето, когато използването на шлайф машинката беше невъзможно по етични причини, се занимавах с финото дооформяне на панелите. При това по съвсем класическа ръчна технология - водни шкурки с номера 600, 1200 и 2000.


Преден панел и още нещо.



Това е етап на груба подготовка на алуминиевата плоча за предния панел. Паралелно с това направих проверка за необходимото точно съответствие между областта на 12" TFT Touch дисплея и изрязания отвор. При наличието даже на минимални отклонения в контурите на отвора, биха се виждали много неприятно ръбовете на дисплея, който е монтиран отдолу. В тази връзка ясно се вижда, че част от ръбовете имат нужда от корекция, която ще бъде извършена с помощта на алуминиевия кит. Също така е изрязан отворът за тавата на dvd устройството. С цел предният панел да бъде максимално изчистен, някъде около този момент взех решение да не извеждам индикатора за работата на устройството и бутона за управление на тавата. На тях ще им предстои разходка до едно по-интересно място :). По същия начин не са изведени и бутоните за управление на менюто на 12" TFT Touch дисплея. Не на последно място на панела са маркирани местата за монтажните отвори, с
което може да продължим нататък.


Усещане за нещо завършено.


Това е може би първият почти готов детайл от куба, който провокира в мен далечно усещане за някаква завършеност. В този момент панелът вече е обработен с алуминиевия кит, изшлайфан, ръбовете на отворите и ъглите са прецизно подравнени. 12" TFT Touch дисплеят е поставен и монтиран с четирите винта към панела. Даже го включих за известно време така, както е на снимката, в опит да надникна небрежно в бъдещето. Може би съм успял, а може би - не, затова реших да се прехвърля към някои други съществени елементи на HTPC кутията :).


Един, два, три, четири бутона.



Следвайки хода на обмисляне на дизайна на кутията, реших по нея да има минимум излишни елементи. Простите неща винаги са били най-добрите решения. В случая е въпрос на баланс между осигуряване на достатъчна функционалност и възможности за управление, в съчетание с минимален набор от контроли и индикации. Прецених като ненужно извеждането на DVD LED и Power LED на външните панели. В крайна сметка се очаква да създам черен магически куб, който да поглъща светлината, а не да я излъчва от себе си :). 12" TFT Touch дисплеят е напълно достатъчен за управление на цялата функционалност. Все пак за задния панел на кутията подготвих тази платка с 4 бутона - за включване/изключване на HTPC-то, за включване/изключване на монитора, за отваряне/затваряне на dvd устройството и така важният бутон Reset - та може ли да съществува магически куб без F13 :D?


Монтаж на платката с бутоните.



На пръв поглед това не е съществен елемент от конструкцията на кутията. Но всеки от вас се е сблъсквал с разхлопани бутони. Или с бутони, които при натискане огъват с лекота платката или основата, на която са монтирани, оставяйки у вас неприятното усещане за неочаквано пропадане. Всички тези потенциални проблеми са решени с помощта на 3 солидни, спрямо размера на платката, глухи гайки. Проводниците са фиксирани с топъл силикон. Сега е време да надникнем и от другата страна на панела, дали се е появило нещо интересно.


Какво има от другата страна?


И така - 7 чудесни отвора. Те ще се падат на задния панел, от дясната страна и в горния край на куба. Едно много подходящо място за хора, които си служат предимно с дясната ръка. За тези с лявата - ще трябва просто да потренират малко повече с дясната. Трите по-големи отвора са за винтовете, на които е закрепена платката. Те ще бъдат скрити от алуминиевия кит. Четирите по-малки отвора са за бутоните за управление. Намират се с напипване лесно, не се разсейвайте, все още си говорим за HTPC куб, натискат се с лекота. Тъй като са само четири, не се изисква никакво усилие да се запомни в какъв ред са разположени.


Човек и добре да живее, боядисва.

Съвсем откровено казано, това беше един от малкото моменти при изпълнението на проекта, в който ударих греда. Реших да боядисам шейната с черен спрей на DUPLI-COLOR. От снимката се вижда, че стана много красиво, много черно и много лъскаво. Ще попитате от какво идва проблемът, тогава? Боята се олющваше само с поглед. За шейна, чието основно предназначение е да се изважда, прибира и да се работи по нея относително често, това е просто недопустимо. Отказах се от използването на спрейовете на DUPLI-COLOR и малко по-късно се заех да сваля боята, обратно до метален блясък.


Какво все още ни липсва?


Това е една от бъдещите страници на куба. Най-обикновен лист бластирана алуминиева ламарина с дебелина 3мм и във формата на вече споменатия квадрат със страна 320мм. Бластирането я е направило леко грапава, така че при всички положения ще премине през допълнителна обработка. Тук май няма какво повече да се добави, освен че прави чудесен контраст с лакирания паркет. Което ми напомня, че забравих бирите и веднага ще се заема с коригирането на този съществен пропуск .


Първи проби на куба - изглед отпред.



Това практически бяха първите проби на частично сглобената кутия. Нитовете продължиха да влизат в енергична употреба. По-късно ще бъдат покрити с алуминиев кит. Виждат се монтирани релсите, на които се движи шейната. Под тях и крепежните ъгли за страниците. В основата на кутията е изрязан отвор за 120мм вентилатора на захранващия блок. Поне вече със сигурност имаме куб.


Първи проби на куба - изглед отгоре.



Тук направих проба на шейната в затворено положение. Ходът навътре се ограничава от две планки, които са монтирани съответно на лявата и дясната страница, в техния горен край. Щейната прилепва плътно до ограничаващите планки, като освен това се движи стабилно по релсите. Монтажът на предния панел е на същите крепежни ъгли от снимката по-горе. Подготвени са и са монтирани носачите за капака на кутията.


Първи проби на куба - изглед отзад.



Все още не съм монтирал долния заден панел, който ще се намира под шейната. В този момент се сетих, че кутията ще има нужда от подходящи стойки. Вентилаторът на захранващия блок трябва да има достатъчно разстояние от равнината под кутията, за да може да засмуква необходимото за нормална работа количество въздух. Масово се използват широки кръгли стойки при аудио, видео и dvd устройствата - 4 от тях ще повдигнат също толкова успешно и куба.


Къде всъщност живее едно HTPC?



Тук направих съвсем случайно една много приятна снимка на интериора на кутията. Едно уютно и подходящо местенце, в което да се настани бъдещата HTPC система. В далечината се виждат винтовете за монтиране на 12" TFT Touch дисплея. Останалите детайли вече са ви познати, така че няма отново подробно да се спирам на тях. Единствената новост е задната хоризонтална планка в горния край на кутията, която завършва крепежа за горния капак.


Един долен заден панел.



Това е един детайл, който с излизането си на сцената подсказва, че приближаваме към края на представлението. Всички хубави или лоши неща все някога свършват, така че най-добре точно сега да не мислим върху това :). Вляво се намира отворът за вкарващия в кутията въздух 92мм вентилатор. Вдясно ще бъде монтиран захранващият блок. С червен маркер малко небрежно са отбелязани местата на винтовете за закрепване. След окончателната обработка и на този елемент, имаме пълна готовност за преминаване към цялостно сглобяване, проби за наличие или липса на несъответствия в монтажа и тестове на магическия куб.


4 бутона - да, но магически черни.



Преди да премина към окончателното сглобяване, реших за момент да се върна на платката с четирите бутона за управление. Като ще има магия, тя трябва да се докосне до всеки един детайл :). Модулчето с бутоните беше подложено на няколко нежни доработки. Първо го боядисах в черно, за да бъде в тон с общия екстериор на куба. Второ се заех да слийвна проводниците, като ги укрепих допълнително на две места с термосвиваем шлаух. След това още веднъж внимателно проверих работоспособността и надеждността на бутоните върху платката.


Три пъти мери и не бързай да режеш.



Долният заден панел вече е подготвен за монтаж. Ръбовете на изрязаните отвори са изравнени и изгладени. Необходимите отвори за винтове са пробити, заедно с тези за нитовете. Проверих няколко пъти положението на панела, като обърнах специално внимание на шейната. Тя трябва да може да се прибира с лекота в крайно затворено положение, като същевременно минава на минимално разстояние над ръба на панела. След занитването повторих проверката. Удовлетворен от липсата на възникнали проблеми се заех с част от компонентите на самото HTPC.


Край на част втора. To be continued...

/\ HTPC Case част 1

"Добре дошли в 21-ви век - новата ера на мултимедийните удоволствия! Искате да слушате вълнуваща музика, да гледате любимите си филми, да сменяте телевизионните канали, да яхнете вълната на Интернет или да кодирате видео само с няколко нежни докосвания? Опитайте новото Λ измерение в една черна магическа кутия!"

Не, това не е реклама на някакво бъдещо и неизвестно предизвикателство :). Матовият черен Ламбда куб наистина съществува и работи, въплъщавайки в себе си вълшебствата на новите технологии. Ако задържите вниманието си на тази страница още малко време, ще разберете откъде идва и накъде отива, историята на неговото създаване.* А, искате ли да останете повече :)? Нека разберем какво бъдеще го очаква...
И така... пригответе си няколко запотени бутилки свежа бира, защото започваме със:


Start from the scratch.



Тази стара кутия изяде много бой. При това в съвсем буквален смисъл. Едва ли е очаквала и в най-смелите си мечти, че вместо да попадне в някой пункт за изкупуване на вторични суровини или просто на сметището, ще бъде подложена на такова последователно и упорито разглобяване. Но тя си заслужи достойно отделеното й време и внимание. Както виждате, крайният резултат в лицето на задния панел и основата за дънната платка, изглежда обещаващо. Тук някъде беше единственото място, в което миналото и бъдещето се срещат. След това се получи нещо, колкото ново, толкова и неочаквано. Дори и за мен :).


Заден панел и основа за дънната платка.



Задният панел и основата за дънната платка са в отлично състояние след разглобяването. Монтажните скоби на основата са налице и очакват нещо да се закрепи към тях. Има възможност да се монтира всяка една дънна платка с full atx форм фактор, както и на по-малки като размери варианти. Това дава голяма гъвкавост на бъдещия Ламбда куб, като възможности и предпочитания за избор на платформа, на която да бъде базиран.


Едно малко и неочаквано разглобяване.



Aко някъде по-нагоре старата кутия е имала надежди, че съм свършил с нея веднъж завинаги, то тя определено е била в грешка. Задната ламарина вече е разделена от основата. Свалена е рамката за atx панела на дънната платка, обхващаща също така задните планки на pci-e и pci разширителните контролери. Гледайки железата върху чудесно изцикления паркет, някъде в мен се прокрадна мисълта, че тези неща въобще нямат прилики с куб. Особено с магически такъв. Е, какво толкова, отворих си следващата бира и продължих нататък :).


В опит да открия правилните размери.



От полученото вдъхновение бързо се ориентирах, че бъдещата кутия трябва да бъде куб с размер на ръбовете 320мм и общ обем от 0.032768 кубични метра. За тази цел задната ламарина трябваше да се раздели с част от себе си. Веднага в действие влезе едно малко, но за сметка на това злобно флексче. Излишната част се вижда добре на снимката. Може да я погледнете още веднъж, защото повече няма да я забележите в настоящото изложение.


Съвършенството се крие в дребните неща.



След срязването трябваше да се заема енергично с поразената страна на задната ламарина. Целта ми бе да няма никакви остри ръбове или неравности. Бяха оформени заоблянията в ъглите, както и праговете. В крайния резултат има симетрия, при която не личи в коя част са правени преработките. По този начин се осигурява безпроблемно и безболезнено бъдещо монтиране на задния панел. А сега, след като си поиграхме достатъчно отзад, може би е време да се преместим за малко отпред :)?


Първа среща с 12" TFT Touch Monitor.



Всъщност, не беше точно първа среща, ами си беше направо първо докосване. Като за среща с непознат, имах съвсем малко информация за този черен сладур - TFT Touch Monitor, Black New Boxed!, 800x600 @60Hz, 0.264x0.297, 450:1, 10ms. Неизвестността винаги ме е привличала... А този 12" чувствителен на докосване екран определено обещаваше нещо вълнуващо. При това вече с демонтиран преден панел - бързо напреднахме в отношенията. Виждат се данновият кабел, захранването на матрицата, като и бутоните за управление на менюто на монитора. Бутоните ми напомниха нещо, за което се бях замислял и преди, но оставих това на заден план. Реших да спра да се наслаждавам на дисплея и отново да сменя позицията :).


И нека да бъде алуминий.


Алуминият е химичен елемент, който се намира в III-А- група и в трети период в периодичната система на Менделеев. Поставен е под пореден номер 13 и има... ох, звънецът май удари толкова отдавна :D. Алуминият е много подходящ метал за изработка на магически Ламбда кубове. Това се дължи на неговите основни качества. Алуминият се характеризира с относително ниско тегло, дава възможност за лесно щамповане, устойчив е на корозия и притежава висока топлопроводимост. Последното е доста съществен фактор при изработката на HTPC кутии. Търсенето на ниски нива на шум, съчетано с възможностите за по-добро топлоотделяне, правят този метал доста желан. Подбрах алуминиеви плочи с дебелина 3мм. На снимката се вижда контурът на един от бъдещите задни панели на бъдещия куб. И понеже нещата взеха да стават много бъдещи, да видим как ще се комбинира с вече познат детайл.


2 в 1 - неочаквано добра комбинация.



Намирах се на пореден етап от подготовката на задния панел за куба. Многократното и прецизно съпоставяне на чарковете подпомага значително точната изработка на кутията. Не разполагах с чак толкова много алуминиеви плочи, за да си позволявам волни или неволни грешки. Очертаният контур за задния панел зад дънната платка е точен. Горе вдясно ще бъде изработен отвор за 92мм вентилатор. Очаква се той да изкарва извън кутията нагрятия въздух. Дано да го прави добре. В това да е топличко няма нищо лошо, но все още говорим за HTPC кутия :).


Пробен преден панел за 12" TFT Touch Monitor.



Когато става дума за прецизност, тя с особена сила важи за изработката на предния панел на кутията. В крайна сметка това е нещото, което винаги ще ви е пред очите - и в буквален, и в преносен смисъл. За да постигна максимално добър резултат, реших вместо директна обработка на една от алуминиевите плочи, да направя първоначално пробен преден панел от дърволит. Правоъгълният и кръглите отвори са изрязани със* съответно създадена програма на цифрова CNC фреза. В съчетание с външните размери на панела - 320х320мм, той представлява точно копие на желания резултат. 12" TFT Touch мониторът е монтиран с винтове за пробния панел, като по този начин с него на по-късен етап може да се правят проби директно в куба.


Подготовка на шейната за дънната платка.



На снимката се вижда вече сглобената заготовка за шейната на дънната платка. Преработеният заден панел е монтиран към металната основа. За последен път направих проверка на всички размери и съответствия, преди да премина към подготовка за закрепване на алуминиевите плочи. Шейната трябва да бъде изработена максимално прецизно, за да дава възможност за пързаляне с лекота и без луфтове.
След като съм приключил с нея, време е да се ориентирам към изработката на екстериора на кутията.


Моите верни помощници - първа част.



Мисля, че е време за една цигара. А вие? Ако не пушите, просто може да си отворите още една бира :). Това е един скромен дремел на Skill - незаменим инструмент в хода на цялата ми работа по кутията. Използвах го при изрязване на отворите в задните панели, както и за най-разнообразни довършителни работи. Благодарение на него магическият куб е това, което изглежда сега. Е, не точно сега, но след малко. И понеже дремелът не бива да бъде оставен самотен, ще повикаме на помощ едно от неговите другарчета.


Моите верни помощници - втора част.




За това вече ви споменах - малкото злобно флексче на Black & Decker. Всички се плашат от него, даже и съседите. Те може и да не са виждали моя проект, но със сигурност са чували за него :D. Алуминиевите панели и детайлите от шейната биха избягали през балкона, ако можеха да го направят. Флексът влезе в употреба за ефективно рязане на по-дългите прави и отвора за монитора. А сега е време да се връщам на работа. Има да се прави цял куб, не половин :).


Внимание, нитове на хоризонта.




Изрязаният алуминиев заден панел беше закрепен за задната страна на шейната с помощта на 13 нита. Това е едно много харизматично число, което по мое скромно мнение предвещаваше чудесното развитие на проекта. Странно защо хората не го харесват, при мен даде отлични резултати. Закрепването чрез занитване става бързо, стабилно и здраво. То гарантира висока якост на конструкцията, предпазва от вибрации, усукване и дава цялостна стабилност на изработката. На по-късен етап ще бъдат взети мерки главите на нитовете да бъдат направени "скрити". По този начин, от външна гледна точка, ще се получи една гладка и монолитна конструкция.


И още един отвор в панела.



Понякога се чудя, как не свършиха тези отвори. Изглежда и в моя случай важи известната максима, че винаги има място за още един. Тук съм направил подготовката за изрязване на кръгла дупка за изкарващия въздух вентилатор. Към него трябва да се предвидят и стандартните 4 монтажни отвора на винтовете за закрепването му. Интересното в случая е, че оставих изрязването да се прави директно върху сглобения вече детайл. Предварително съм прорязал единствено долния ръб на вътрешния заден панел, който се пада точно под вентилатора, за да осигуря нужната монтажна височина. А долу и в ляво се вижда занитена допълнителна укрепваща планка, която осигурява стабилност на шейната.


Време за метаморфози - BodyAlu кит.



Тази не особено впечатляваща кофичка, която беше пълна с алуминиев BodyAlu кит, изигра основна роля в създаването на куба. На въпросния кит беше поставена нелеката задача да поеме отговорността за скриването и коригирането на дефектите по външните панели. Това включваше всички неравности по тях, всички нитове, ненужни отвори, прорези, а също така всички следи от операциите по обработка и последващо сглобяване. Сега остава да проверим заедно дали съм получил желаните резултати :).


Обработка на задния панел на шейната.


Отворът за изкарващия въздух вентилатор, заедно с монтажните отвори, вече са подготвени. Вътрешните ръбове на прореза в панела зад дъното са обработени - ъглите са изгладени до плавна дъга. Цялата площ на задния панел на шейната е обработена с алуминиев кит. Използвал съм такова количество, че като резултат дебелината да бъде напълно достатъчна за последваща обработка. По този начин след необходимото шлайфане за изравняване, трябва да се получи гладка повърхност. Вижда се, че по ръбовете на панела има излишъци от алуминиев кит, които също ще бъдат отстранени.


Край на част първа. To be continued...